Има места, които те пренасят в друго време още щом стъпиш там – без нужда от часовници, без тълпи, без филтри. Така се почувствах в онзи късен юлски ден, когато сутрешната ми СПА почивка в Добринище, в уюта на Ruskovets Thermal SPA & Ski Resort, преля естествено в едно вълнуващо откритие.
Крепостта Момина кула се намира само на 15 км от Добринище. От центъра на града хващаш шосе II-19 към Гоце Делчев, караш около 20 минути, докато видиш табелата за село Кремен, и точно след нея пътят се шмугва в драматичната Момина клисура. Вдясно ще те чака дискретен паркинг за 5–6 коли и малка табела „Момина кула“.
Оттам започва истинската част – стръмна, но кратка пътечка, около 10–15 минути, с леко изкачване по скалист терен. Не е Тибет, но не е и градски парк – обуй обувки с хубав грайфер. Подходяща е и за деца над 6 години, ако са свикнали на разходки в планината.
Тайни зад зидовете: какво е оцеляло?
Когато стигнеш горе, се озоваваш буквално върху историята. Първите следи от укрепление на това място датират още от II–III век, когато е изграден пост, контролиращ прохода по река Места. През XII век крепостта е разширена, а в XIII–XIV век достига своя разцвет – последна линия на защита в размирните времена на Средновековието.
Днес на крепостта могат да се видят:
- Антични корени (II–III в.)
Още по времето на Римската империя тук е съществувало укрепление, издигнато с цел контрол на важния проход по долината на река Места – стратегически коридор между Родопите и Пирин. Скалистият терен, естествената клисура и високата видимост го правят идеален за наблюдение и защита.
От този най-ранен период са открити:
- фрагменти от зидове, изградени със суха зидария от ломен камък;
- керамични съдове и амфори, типични за римската епоха;
- следи от военно присъствие, свидетелстващи за постоянен гарнизон.
- Средновековно развитие (XII–XIV в.)
През Второто българско царство (особено в управлението на Асеневци) крепостта Момина кула е не само възстановена, но и значително разширена. Тя става важна отбранителна точка, пазеща подстъпите към вътрешността на страната и пътищата между долините.
Днес можеш да видиш:
- основите на четириъгълна отбранителна кула, с размери 5,4 × 6,2 м – вероятно използвана за наблюдение и съхранение на припаси;
- фрагменти от вътрешни зидове, изграждани на няколко етапа, с различна зидарска техника, отразяваща строителната еволюция на крепостта;
- западна крепостна стена, частично запазена до 5 метра височина, с ясна бойна линия и дори останки от бойници.
- Тунел към Никополис ад Нестум
Може би най-загадъчният елемент е легендарният подземен тунел, за който се предполага, че е свързвал Момина кула с античния град Никополис ад Нестум, намиращ се при днешния Гърмен. Макар тунелът да не е изцяло разкрит, споменаването му в местни предания и археологически хипотези подсказва за висока степен на организирана защита и скрито придвижване в случай на обсади или блокади.
Тук археологията оживява, без витрини и надписи – просто вдигаш поглед и виждаш как камъкът разказва.
Легендата за крепостта Момина кула, която вятърът разказва
Най-силната част за мен? Историята на Кера Тамара – сестрата на цар Иван Шишман. Според легендата, тя избягала от харема на султан Мурад I и се е подслонила тук. Издигнала е непристъпната кула и със шепа хора бранила прохода, докато загинала, но никога не се е предала. А името „Момина“ останало – като символ на смелост, чест и онази твърдост, която днес рядко виждаме, но винаги усещаме, когато сме близо до нея.
Стоейки върху каменния ръб на крепостта, с гърба към Пирин, човек усеща тази история не само с ума, но и с кожата. А легендата за момината кула – тя е като ехо, което никога не заглъхва.
Добри причини да се качиш до горе (и една тайна)
Ако още се колебаеш дали тази кратка разходка си струва, позволи ми да те убедя. Крепостта Момина кула не просто предлага гледки – тя предлага преживяване. Ето защо наистина си струва да стигнеш до върха:
- Първо – гледките към Пирин и река Места са топ 3, които съм виждал. Особено при залез. Камъкът буквално става златен.
- Второ – няма тълпи! Сериозно – няма. Само вятър, тишина и усещане, че си част от нещо истинско.
- Трето – страхотна фотогеничност – арки, зидове, природа и хоризонт.
- Четвърто – децата ще го помнят – не само като място за разходка, а и като среща с „живата“ история.
- И пето – не е изморително. След час вече си долу, леко задъхан, но усмихнат.
Каква е тайната?
Крепостта Момина кула е от онези места, които дори много българи не са чували. Скрита между известните СПА курорти и ски писти, тя не е отбивка – тя е откритие. А най-хубавото? Там горе, под небето и над реката, може да се окаже, че си единственият човек в цялата крепост. Сам с камъка, с вятъра, с легендата. И това, повярвай ми, е усещане, което не се забравя.
Допълнителна стойност: цял ден с приключения
Посещението на Момина кула се вписва прекрасно в дневна екскурзия, комбинирана с още изживявания. След крепостта можеш да:
- слезеш до реката за пикник под сенките;
- отскочиш до пещера Маноилова дупка – най-дългата в Дъбрашкия дял (на около 25 км оттук);
- посетиш тракийското светилище „Митровица“ – древно тракийско място на ~4 км от крепостта;
- обяд в механа в с. Буково, с домашно приготвена храна и панорамна гледка, която те кара да не бързаш за никъде;
- …или просто да се върнеш в Русковец, да се потопиш във външния басейн и да гледаш Пирин със студено вино в ръка.
Ако се чудиш как да съчетаеш природа, култура, история и релакс – това е твоето място. Момина кула е кратко бягство от съвремието и дълбоко гмуркане в историята на България. И най-хубавото? Не ти трябва седмица, а само едно свободно утро през почивката ти в Добринище.
Затова не мисли много. Стягай обувките, зареждай телефона и тръгвай към крепост Момина кула.
