Екопътеките в Пирин

Пролетта е повече от вдъхновяваща в подготовката за летните трекинги. 

Не пропускайте дори и малкото почивни дни, за да се  докоснете до Пирин, Рила и Родопите. 

Леките екопътеки в Пирин през март, април, май и юни са привлекателни с разнообразието си от цветя и нетърпеливия устрем на събуждащата се природа. Те могат да се определят и като лечебна климато- и дендро- терапия, задължителна след зимното затваряне в дома и почти неминуемите вирусни и други тормози.

Какво е екопътека?

Екопътеките са пешеходни маршрути с продължителност до два часа, които се отличават с лек и разнообразен терен, подходяща надморска височина и забележителна природа

Неотменна е тяхната образователна насоченост. Целта им е туристите да отворят сетивата си за живота извън човешкия свят, да получат знание за историята и културата на местните общности, да пазят природата.

Комплекс Русковец в Добринище е със средищно положение в котловина между два национални парка със забележително биоразнообразие: Пирин и Рила.

Екопътеки в Пирин планина

Дирекция Национален парк Пирин е със седалище в град Банско. Всяко начало в опознаването на Пирин може да започне от Посетителския информационен център на парка, който се намира в подстъпите към планината, в края на основаната пешеходна и пътна артерия в Банско ул. „Пирин“.  Центърът отваря врати през 2015г. и разполага с прожекционна зала и образователни експозиции. Посещението е безплатно. Тук можете да се запознаете с макет на планинския масив, на който са означени всички туристически маршрути, хижи и забележителности и така да създадете своя планинска програма, консултирани от добре подготвените експерти на парка. Уверяваме Ви, че децата ще бъдат доста впечатлени, още повече, че ще имат възможност и да гледат интересни филми за диви животни, птици, пеперуди и растения.

Около сградата има изградени места за почивка и игра на децата, паркинг.

Екомаршрутите в Пирин започват от няколко изходни пункта: от Банско, от Добринище и от местността Бетеловото.

Екопътеки от Добринище

  • От Добринище до манастира Св. Пантелеймон;
  • От хижа Гоце Делчев до местността Мочарата;
  • От хижа Гоце Делчев до шесте мури по ски пътя;
  • От хижа Гоце Делчев до чешмата на Иван Козарев;
  • Дендрологичен маршрут от хижа Гоце Делчев до Широката поляна и местността Изворите.

Екопътеките от Добринище не са маркирани, но са ясно очертани от туристите. Препоръчваме Ви местен гид!

Екопътеки от Банско

  • Пътеката за инвалиди в местността Ролбана. Надморска височина 1230м.н.в., дължина: 1,682км., на 2 км. от град Банско; продължителност на пешеходната разходка- 1ч. Специфика: пътеката е сенчеста, виеща се сред високи иглолистни дървета, изградени са кътове за почивка и пикник, една от малкото екопътеки в Пирин подходяща за хора с детски и инвалидни колички. За съжаление изградената тоалетна не е отворена за свободно ползване, поради опасност от вандалски прояви
  • Еко пътека „Демянишка река разказва“. Започва от 992м.н.в. над хотел Катерина до 1900м.н.в.- хижа Демяница; Дължина: 8,925км; продължителност на пешеходния маршрут: 4ч. Специфика: богатата история на Банско като място на свободолюбиви, смели и едновременно с това христолюбиви хора може да се проследи по маршрута. Табели дават информация за местността Главите и Тодорова орница, където е възстановен от основи средновековния параклис на Св. Теодор. Обърнете внимание на кования кръст от най-големия ковач в България, банскалията Радослав Сарафов и на финия рисунък на иконите, излезли из под четката на Антоанета Кисьова. Запалете свещ и пазете светите места!
  • Еко и историческа пътека „Калята“ до местността Пещерите. Започва от начална станция на кабинковия лифт като продължава по удобния ски път. Маршрутът е около 2км. Просеката отваря величествена гледка към пиринските върхове и е особено приятна по обяд, когато е огряна от топлото южно слънце. Край пътеката тече река Глазне, която се образува от срещата на две сестри Бъндерица и Демяница, според местната легенда. Точното място където се обединяват двете реки е под живописен мост. За любознателните и наблюдателни хора ще бъде интересно сравнението на двете русла: на Демяница е с буйни води, гранитни камъни и никога не пресъхва, а другото носи валчести мрамори и вода, губеща се някъде под земята. Калята е историческо място за Банско, руина от средновековна крепост. С нея се свързва легендата за Бана, велможата на котловината и неговата красива и синеока дъщеря Тодорка. В края на пътеката са Пещерите- скален масив с големи естествени ниши. Тук информационна табела дава указания за изградените катерачески траверси.
  • Пътеката на орхидеите през юни. Орхидеите в българския ботанически речник са от семейство салепови. Любителската пътека над хълма Св. Иван. не е маркирана, но за местните хора е популярна като терапевтичен маршрут при проблеми с горните дихателни пътища, възстановяване от пневмония и при онкологични случаи. Лечебната сила на пътеката е в кристално чистия въздух с интензивен аромат на смола, в красивата природа и невероятната панорама към връх Конарево, която се открива от това място.
  • Еко и историческа пътека до местността Св. Никола между Банско и Добринище. Мястото е известно със спора между двете селища на кого принадлежи. Банскалии поставят табела „Банско землище“, добринищени я подменят; за банскалии е тяхното най-старо поселение, а за добринищени „безименния град“… Всъщност местността Св. Никола е природно укрепено и извисено място над котловината, наблюдателен пост. Отвесната скала от север е с височина 100 метра, а зад нея, на юг се намира приказно място: слънчево, плодородно и обградено от виеща се река. Многовековното селище е разкрито след археологически разкопки. Възстановен е християнският параклис. През лятото музейният комплекс в Банско организира веднъж в седмицата и при запитване турове с екскурзовод. С автомобил се достига по черен път от крайпътната църква Св. Георги.
  • До Байкушевата мура – най-старото дърво в България с възраст повече от 1300 години. Намира се над паркинга при хижа Бъндерица. За да бъдат опазени корените от туристическата ерозия, достъпът до дървото става по дървена стълба. Забранено е отчупването на парченца от кората на дървото, което по някаква безумна умисъл се превръща в унищожителна практика, както и подмушването на монети, листчета и предмети, но можете да прегърнете това свещено дърво и да почерпите сили от земята и небето.

Екопътеки от местността Бетеловото

Местността Бетеловото е част от община Разлог. Намира се на 17км. от Банско. Районът е силно застроен с ваканционни комплекси. От тук започва граничната линия на Национален парк Пирин и забележителния парков район и резерват Байови дупки- Джинджерица.

  • Пешеходен маршрут до местността Калята с продължителност около 33мин. Смята се, че Калята е поредния наблюдателен и защитен пост на Разложката котловина. Той маркира линията на стар римски път с точки калята в Банско, Св. Никола, Св. Панталеймон в Добринище, водещ към Гоце Делчев и по-нататък към Бялото море. Маршрутът е популярен и като път за планинско колоездене с названието „Перфектен ден“
  • Хижа Яворов – местността Свещници. Пътеката е с денивелация от 1740 до 1975м.н.в.; дължина 3,800км.; продължителност пеш: 1,15ч. Свещниците са природен феномен мури, чиито странични клони се извисяват стремглаво към небето, успоредно едни на други, напомнящи свещник
  • Пътеката на еделвайса представлява изкачване по добре поддържан горски път от Бетоловото до хижа Яворов. Колите се оставят в местността Бетеловото и се продължава пеш. Стартира се от 1230м.н.в и се достига до 1740м.н.в; дължина: 3,252км, продължителност: 4ч. По маршрута са поставени образователни табла, насочващи към пътеката на мечката, гнездото на орела, горският мравуняк и пътеката на дивата коза. Неусетно и забавно се достига до хубавата, много добре поддържана и гостоприемна хижа Яворов.
  • От хижа Яворов до Яворовата поляна. По лек наклон и дължина 2,100км за 30 минути се достига до закътано сред горите убежище и романтичен кът. Поляната носи спомена за поета Пейо Яворов и неговите поетични вдъхновения за родината, за хайдушките времена и неговата любима. Заслужава си човек да остане за повечко на това докоснато от бога място и да се наслади на природата, да чуе копненията на душата си и да забрави за понякога стягащата връзка с цивилизацията.

Класна стая на открито

Освен екопътеките, Дирекцията на Национален парк Пирин е изградила на всяка хижа в планината информационни точки.

По долината на река Демяница се стига пеш до хижа Бъндерица. Това е края на екопътеката „Демянишка река разказва“.  Поставените табели дават информация за богатството на растителния и животински свят, както и за планинските туристически маршрути в този парков район. На хижата можете да пиете ароматен горски чай, да хапнете вкусни мекици с боровинково сладко или нещо друго.  На хижите Вихрен и Безбог информационните табели са обърнати към околните планински върхове. Така ще се ориентирате къде е Вихрен, Кутело, Джамджиеви скали и  Тодорка; Безбог, Сиврия и Джано.

Как да стигнете с автомобил до хижите

Най-близката до Добринище хижа е Гоце Делчев – на 10км. разстояние и на 20мин. с кола. От там тръгва седалков лифт- ветеран до емблематичната хижа Безбог. До Безбог съществува и красив горски път, който горещо препоръчваме.

 7 км. е разстоянието от Русковец до гр. Банско + 14км. до хижа Вихрен. Цялото разстояние се минава за около 35мин. по новия околовръстен път.

24км.  е разстоянието от хотел Русковец в посока Разлог към местност Бетоловото. От там до хижа Яворов горският път е 12км. и 30мин. с кола.

Насладете се на природата в България – тя наистина е впечатляваща и трябва да я пазим и обичаме!


Ваня Грънчарова

Ваня Грънчарова

Участвам активно в културния живот на туристическа дестинация Банско. Член съм на родолюбивото сдружение „Дедо Лазко“. Ангажиментите си към туристическия бизнес съчетавам с преподавателска работа по предметите история и философия. Част съм от авторския екип за адаптирането на „История славянобългарска“ за ученици. Фирма „Арт Идея Бг“ за дизайн, интернет порталът за кулинарен туризъм www.culinarytourism.bg и проектът „Вкусът на Банско“ развивам като напълно мои авторски пространства.