Националните паркове в България са територии със защитен статут с оглед безценното им природно богатство. Те са изключителна държавна собственост, а дейността там се осъществява според закона за защитените територии и редица други международни договори.
Националните паркове в България са:
- Национален парк Рила
- Национален парк Пирин
- Национален парк Централен Балкан
Управлението на парковете се осъществява от съответни дирекции при спазването на определени общи принципи:
- Не се разрешава лов;
- Не се разрешава ползването на природни ресурси с търговски цели /дървесина, лечебни растения, гъби, плодове/;
- Не се разрешават моторизирани дейности и средства извън туристическите зони;
- Не се допуска разширяване на туристическите зони;
- Не се разрешава летене под сто метра над планината;
- Не се разрешава ново строителство;
- Не се разрешава разширяване на съществуващата мрежа от маршрути и разкриването на нови места за спорт;
- Не се разрешава намеса в случай на природни бедствия, освен ако не съществува директна заплаха за пътища, маршрути или сгради;
- Трябва да се определи достатъчно голяма територия, оставена на природните процеси без никаква намеса;
Територията на националния парк подлежи на определено зониране, което ограничава или допуска човешка дейност. С най-висок статут е резерватната зона, в която се забранява всякаква човешка дейност, за да се гарантира спокойствието и естественото развитие на природните процеси и екосистеми.
В Пирин резерватите са: Байови дупки- Джинджерица и Юлен; в Рила: Парангалица, Централен Рилски резерват, Ибър и Скакавица, в Стара планина: Боатин, Царичина, Козя стена, Стенето, Стара река, Джендема, Северен Джендем, Пеещи скали и Соколна. В зоната за ограничаване на човешкото въздействие се допуска пешеходен туризъм и научна работа по маркираните маршрути. Следват зони, които в различна степен допускат човешка дейност, развитие на спортни и рекреационни проекти, риболов, билкарство и събиране на плодове и др.
В националните паркове се стимулира научната, изследователската и образователна работа.
За спазване на правилата на националния парк са отговорни парковите служители и охрана. Те отговарят за определен охранителен участък, носят облекло с отличителни знаци и огнестрелно оръжие. Те имат правото да издават актове за нарушения на посетителите на парка, които не спазват правилата за поведение на защитената територия.
Какви видове спорт могат да се развиват на територията на националния парк?
СПА комплекс Русковец в Добринище е в близост до Национален парк Пирин и двата популярни входа към него: парков район Безбог с подход от Добринище и парковите райони: Вихрен и Дамяница с подход от Банско.
Най –популярния туризъм в Пирин е пешеходният, с дял над 70% от всички посещения в парка. Той се осъществява главно през летните месеци /95%/, когато планината отваря благосклонно своите порти. Освен това в парка е изградена подходяща туристическа инфраструктура във всички нейни райони, което стимулира разсредоточаването на туристическия поток и намаляването на туристическата ерозия. Разбира се най-популярни си остават парковите райони: Вихрен, Безбог, Демяница и Байови дупки.
Пешеходния туризъм изисква подготовка, за да не се случват инциденти. Възприемането на националния парк като градски парк е сериозен проблем. Планините стават все по-достъпни с многобройната информация за тях в Интернет, географските информационни системи и заливането на онлайн пространството с предизвикателни и възхитителни фотографии от изгреви и залези, от природни забележителности и маршрути. Но все пак важни са няколкото неотменни постулата за движение в планината: добра екипировка, добра физическа подготовка, другар по пътеките, уважение към природата и познаване на нейните капризи. Самонадеяните туристи са най-честите „клиенти“ на Планинската спасителна служба.
Добре е да знаете
Най-многобройните летни инциденти се случват в алпийската част на планината. При спешни случаи Планинската спасителна служба поддържа централен денонощен пост на телефони: 1470 и 02 963 2000. Препоръчително е всеки, които планира преход в планината да има сключена планинска застраховка. Тя покрива откликването на инцидента от страна на ПСС и евентуалните медицински разноски.
Сумите за планинска застраховка могат да се определят като символични.
В зависимост от застрахователното покритие те започват от 3 лева на човек за три дни и 30лв. за година. Всички застрахователни компании предлагат онлайн формуляри за планинска застраховка, което прави услугата лесно достъпна. На фона на това посочваме разходите на ПСС в случай на инцидент в планината: реагиране на нещастен случай в планината през лятото е с цена 557лв., а на ски писта през зимата- 400лв., организирането на акция за търсене на турист е 724лв, а при лавина- 955лв., транспортирането от планината е с цени започващи от 160лв.
През 2023 г. се навършват 90 години от основаването на Планинската спасителна служба в България. Екипът на службата включва 530 добре обучени спасители, които в голямата си част са доброволци, а само 47 от тях са щатни работници. Основните бази на ПСС са в:
- Пирин – база Банско, тел. 0749 8 81 32 или 0887 100 241
- Родопи – база Студенец (Пампорово), тел. 0309 58336 или 0887 100 245
- Рила – база Боровец, тел. 07503 2450, 0887 100 243
- Витоша – База Алеко, тел. 02 967 11 55 или 0887 100 239
Спасителите са организирани в 32 отряда, като имат постове на най-рисковите места в българските планини. Спасителният отряд на Добринище разполага с постове на хижите Гоце Делчев и Безбог с ръководител Цветан Пчелин. Спасителният отряд на Банско има пост на хижите Вихрен и Демяница, на Разлог- на хижа Яворов. Спасителите от Сандански са с оперативна зона южните склонове на Пирин и популярната хижа Синаница.
Според информация от ПСС през 2023г. има 30% ръст на инцидентите във високата част на планините с тенденцията към увеличаване.
Законите на планината
Макар и планинска държава българите в болшинството си живеят в големите градове. Начинът на живот далеч от природата, ограничава получаването на знания за нея. Отдалечеността от природата и подценяването на нейната същност, а и собствените възможности крие риск за здравето и живота. Затова ако не ходите поне веднъж месечно по планинските терени, по-добре е да ангажирате планински водач за вашето планинско изживяване. „Планини и хора“ е сдружението на планинските водачи в България. Неговата мисия е да подготвя професионалисти в тази сфера и да развива планинския туризъм в България.
Съветите на планинския водач!
Преди да тръгнете в планината:
- Изберете маршрут и средство за придвижване /пеша, със ски, колело, снегоходки/ според личния си планинарски опит, способности и физическа подготовка. Не се надценявайте, движете се с умерено темпо, без претоварване;
- Съберете детайлна информация за метеорологичната обстановка;
- Известете близък човек за намерението си, посоката, времето за тръгване и прибиране;
- Заредете мобилния си телефон, но не се предоверявайте на технологията. Добре е да имате знания за ориентация по природни знаци и да спазвате стриктно планинските маршрути;
- Не тръгвайте сам!
- Направете си планинска застраховка.
Подготовка за прехода:
- Съберете подробна информация за желания маршрут, JPS- приложения, туристическа карта, компас;
- Обувките са много важни! Те трябва да бъдат високи, предпазващи глезена, непромокаеми, с грайфер срещу подхлъзване и разбира се- добре разработени.
- Независимо от сезона, спазвайте правилото на трите ката дрехи, за да темперирате добре тялото си. Дрехите трябва да са топли и непромокаеми, ветренки и задължителни резервни дрехи в раницата. Препоръчителни са ярките цветове, с които ще се забелязвате от далече;
- Подсигурете се със специализирана екипировка: котки за преодоляване на ледени участъци, преспи и скални отвеси, челник, ски, снегоходки, щеки, свирка за уста, фенерче, джобно ножче. Добре е да се научите на светлинния знак за помощ SOS, кибрит, борина и вестник за подпалка;
- Сезоните в планината са различни и екстремни, трябва да се съобразявате с това;
- Подгответе си аптечка за първа помощ: с бинт, риванол, кислородна вода в случай на охлузване, лекарства за температура и в случай на повръщане, препарати срещу комари и насекоми, алергозан и др./;
- Храна: високо енергийна, ядки, плодове, електролитни течности.
По време на похода:
- Следвайте стриктно маркировката;
- Тръгвайте рано и се движете само в светлата част на деня. Направете си добра сметка за продължителността на прехода и не забравяйте да добавите и времето за връщане;
- Избягвайте движение при мъгла и намалена видимост;
- Следете за признаци на обезводняване, което е твърде опасно;
Бъдете особено предпазливи с децата!
- Децата са експанзивни и могат бързо да изчерпят цялата си енергия, да се изтощят неусетно без да дават признаци на умора;
- Ако носите съвсем малки деца в раница, където те са продължително обездвижени рискът от схващания, измръзване, общо преохлаждане или претопляне, изгаряне и дехидратация е доста висок.
- Грижете се за децата да са с подходяща екипировка и не забравяйте, че те нямат издръжливостта и устойчивостта на възрастните!
Какви са препоръчителните хонорари за планинските водачи:
- 150лв. на ден при пешеходни преходи с групи до 12 човека;
- 160лв. на ден при велопреходи с групи до 8 човека;
- 190лв. – ски тур.
Обичайте планината и се наслаждавайте на нейната красота без риск!
Очакваме Ви в Русковец за планинска СПА ваканция!
