Националните паркове са райони с глобално за природата на Земята и човечеството значение. В националните паркове се дава предимство на природата и местните хора, които от векове живеят заедно. Затова тук действат правила и закони в защита на растенията, животните, водите, природните дадености и др., а приетите от България международни договори защитават всички ни от разрушителните апетити на малцина.
Не би трябвало да Ви стряскат забрани на територията на националния парк като: да не се отклонявате от маркираните маршрути, да не опъвате палатки край езерата и реките, макар това да са най-красивите места на света, да не късате растения, да не разрушавате мравуняците, да не вдигате шум, да не се къпете в езерата, да не водите с Вас домашни кучета, да не палите огън, да не навлизате в биосферните резервати без разрешително, да не се повлиявате на лудостта с бъгита, крос мотори и шейни през зимата.
Защо да посетим Национален Парк Пирин?
Ако се колебаете дали и защо да прекарате семейната си почивка на планина, ето някои от най-важните предимства, които да имате предвид.
Националният парк Пирин е място за среща с природата, здравословни терапии, учебна и научна дейност, спорт и туризъм. Територията му е 4 400ха, като обхваща изцяло Северен Пирин. Любимата планина се характеризира с дълбоко насечен алпийски релеф. 81 от върховете са с надморска височина над 2500м. Най-висок е Вихрен /2915м/. в гранитният дял на планината има над 180 високопланински езера. От тук водят началото си много реки, които на места образуват красиви водопади. Изумителното е, че повече от 70 са топлите минерални извори, разпръснати в подстъпите на планината. По дъната на циркусите в карстовия дял на планината са оформени десетки понори, пропасти и пещери.
Пиринската флора наброява 2000 вида. Планината е едно от основните формообразуващи огнища на българската флора. Доказателства за твърде стария и произход са реликтните видове: ядливият кестен /край Брежани в Южен Пирин/, бялата и черната мура, клекът. Установени са 114 вида ендемити /растения, които не се срещат другаде по света/. Вихренският дял е най-голямото формообразуващо огнище на младоендемитни форми. Резерваът Байови дупки е забележителен с достолепната възраст на своите дървета и с многообразието на иглолистните видове: черна и бяла мура, черен и бял бор, смърч, ела, клек, както и бук.
Общият брой на гръбначните животински видове е 171. От тях 4 са риби,10 земноводни, 14- влечуги, 101- птици, 42- бозайници.
С това безценно богатство Национален Парк Пирин е широко предпочитан за:
- хоби туризъм- наблюдение на пеперуди, птици, животни, цветя и др.
- за занимания с изкуство;
- за климатотерапия;
- за здравословен спорт;
Интересни идеи за занимания сред природата
- Пленителната красота, деликатност, ранимост и свобода на пеперудите ги превръщат в обект на неспирно внимание. Пеперудата е символ на древногръцката богиня Психея, покровителката на човешката душа, която е така ранима, както и най-лекото докосване на крилата на пеперудата. В Европа са познати над 440 вида пеперуди. В България това богатство включва повече от 120 вида. Изучаването на пеперудите може да бъде много приятна дейност. Има си някои тънкости за наблюдението, но резултатите се получават само с много търпение и постоянство. Пеперудите обичат огрени от слънцето поляни, цветя със сладък нектар, крайречните треви и цветя. Сутрин докато се затоплят крилата им те са по-лениви и по-лесни за наблюдение. Различните видове пеперуди имат свои предпочитани растения. Затова тяхното наблюдение е свързано и със знания по ботаника. Фотографирането на пеперудите дава възможност за по-подробното разглеждане и определяне на вида им. В България са издадени книги- определители на пеперудите, освен това би било много полезно посещението на Природонаучния музей в София, известен със своята голяма пеперудена колекция.
- Наблюдение и изучаване на растенията в Националния парк. Пищната многоцветна пролетна премяна на планината предоставя достатъчен материал за създаване на цветни колекции. Природата е най-виртуозния художник, който си заслужава да бъде последван. След средата на юни препоръчваме пътеките към Попово езеро от хижа Безбог, към Муратово езеро от хижа Вихрен и към Василашките езера от хижа Демяница.
- Събиране на лечебни растения. Ако знанието за билките в миналото се предавало естествено от по-възрастните към децата, днес поради факта че 73% от населението на България живее в градовете, това е по-трудно осъществимо. Брането на билки е полезно и увлекателно занимание, което е много подходящо и за семейства с деца. Децата се образоват, докато се забавляват, движат и дишат чистия въздух на Пирин.
➲ СПА хотел с детски кът Русковец – рай за родителите и децата.Изисква се предварителна подготовка, подходящи инструменти за бране, съдове за съхранение. Съществуват някои най-общи правила като: бране в сухо и слънчево време, в екологично чисти места, събиране в плетени кошници, сортиране на различните видове растения на отделни места, бране само на полезната част от растението. Корените се събират през есента и след дъжд, листата – в края на пролетта и през лятото. Цветовете и съцветията се берат по време на начален до пълен цъфтеж, а семената и плодовете при пълно узряване. Най-популярните билки за чай, които могат да се берат в подножието на планината и на слънчевите поляни покрай пътя за хижа Гоце Делчев и Мочарата са: мащерка, жълт кантарион, риган, мента, листа от живовляк, тинтява.
- Серенади на птици при изгрев. Впечатляващ маршрут със съвършено музикално оформление е този от хижа Безбог до Попово езеро в края на юни, когато денят е най-дълъг и лятото завладява сърцето на Пирин. На 22 юни- лятното слънцестоене, може да се наблюдава изгрева на Попово езеро /в 5:45ч. сутринта/- дълбоко почитан и свещен момент за древните траки. Край бреговете на езерото е открито тракийско светилище, а в спомените на старите добринищени се отбелязва, че до20-те години на миналия век пастирите власи са посещавали Попово езеро с ритуална цел.
- Птици в тишината на нощта. Ако спрете телевизора в хотелската си стая, махнете слушалките от ушите си и открехнете прозореца, със сигурност ще чуете совите, които живеят заедно с хората под покривите на къщите и в близката гора. Сред тези тайнствени приятели са още чухалчетата, бухала, кукумявката и горската улулица. В детските приказки бухалът не случайно е с ролята на горски мъдрец. От античността пък идва символичното свързване на совата със знанието и мъдростта. От друга страна страховитата тъмнина, натоварва със злокобни тайни совите, което поражда неоправдани суеверия и дори избиване на тези много интересни птици.
- Вдигни очи към синьото небе. Във високите части на Пирин, сред скалните зъбери се среща една от най-рядко срещаните птици в България- скалният орел. Той е включен в Червената книга на България. Скалният орел е символ на Национален парк Пирин. Известни са негови местообитания на Джамджиеви скали в посока връх Вихрен, на отвесните ниши на Стражите и др. места. Скалният орел е с впечатляващи размери: дължина на тялото до 83см. и размах на крилата до 225см. В по-ниските части на планината и подпланинските ливади и ниви се среща мишеловът и соколът скитник.
В национален парк Пирин е изградено специален център за възстановяване популацията на белоглавия лешояд. Той се намира в село Ракитна от южната страна Пирин. Днес популацията на тази птица е стабилизирана, като големи ята от кръжащи лешояди често се виждат над Кресненското дефиле.
Необятна е темата за това защо да посетим Национален парк Пирин, така както необятна е темата за природата на планината. Природата може да осмисли всяко пътуване, да донесе емоционална наслада и физическо укрепване. Като гости на комплекс Русковец СПА Ви имате изключителна възможност за непосредствена среща с нея.
Природата е завещано наследство от дедите ни и взет заем от децата ни!
Замисляли сте се колко стара е нашата планета Земя- пет милиарда години. На този фон човешкият живот е нищожно кратък. Но днес човекът се оказва достатъчно унищожителен индивид, по-мощен дори от метеорита, който преди 65 милиона години довежда до края на динозаврите. Природният катаклизъм, който сами си причиняваме е бумерангът, който ще удари децата ни. Как? Чрез изсичане на горите, бетониране на земята, превръщането на реките, моретата и океаните в невъобразими пластмасови депа, с хищническото отношение към природните ресурси, с алчност и модерен начин на живот, с развитието на туризъм без глобална и локална стратегия и план. Биоразнообразието, което се състои от всички видове микроорганизми, растения и животни, генетичният им фонд и екосистеми, е поставено на карта.
Приемайки, че природата е на всички, без значение на държавни граници, през 70-те години на миналия век се започва процес на сътрудничество между страните за увеличаване на човешките и финансови ресурси за нейното опазване. Постановяват се първите международни правила и норми.
Първият международен договор за екологична защита на Земята е от 1972г. след сесия на ООН по проблемите на околната среда в Стокхолм. Така се полага основата на стратегията на екологичното движение: „Мисли глобално, действай локално“. Същата година се подписва и Конвенцията за световното културно и природно наследство.
На Срещата на Земята през 1992г.в Рио де Жанейро се подписва конвенцията за биологичното разнообразие. Приема се концепцията за създаването на система от защитени територии и възстановяване на нарушените екосистеми, както и планове, стратегии, закони и управление за опазване на застрашените видове и популации. С помощта на международна научна общност, под патронажа на ООН, се изгражда глобална стратегия в защита на биоразнообразието, чиято цел е устойчивото използване на природните ресурси по начин, който осигурява нормалното съществуване на всички видове и функциониране на екосистемите.
Национален Парк Пирин получава своя статут през 1998г. Той е включен в Списъка на ООН за националните паркове и еквивалентните на тях резервати е обект на Конвенцията за световното културно и природно наследство.
