Добринище – град в сърцето на три планини

История

Топлите минерални извори, с които е прочуто Добринище, са основание за живот от хилядолетия на това благословено от бога място. През 1987г. се извършват археологически сондажи в землището на Добринище. Намерените археологически находки обосновават хипотезата, че селище на това място възниква към края на първата половина на VIв.пр.Хр. Населението е с тракийски произход, вероятно от племето кикони. Киконите живеят в земите между реките Марица и Места от края на второто и първото хилядолетие преди Христа. Те се споменават в легендарните „Илиада“ и „Одисея“ като съюзници на троянците в епичната Троянската война /XIIIв.пр.Хр/; споменати са и от Овидий в произведението му „Метаморфози“.

Интересен аспект на тракийската тема се свързва с името на връх Безбог. Според старите говори в Добринище, Безбог се произнася като „Бесибог“, което изважда за размисъл името на траките беси. Бесите са знатен род от племето на сатрите. Известни са като издигнато общество от жреци и прорицатели, като пазители на храма на Дионис в Родопите. По нрав били непокорни и свободни, понеже живеели на високи планини с недостъпни гори и снежни върхове. Самите сатри са локализирани в района на планината Боздаг /Фалакро- днес в Гърция/, по край която се спуска към Бяло море река Места.

С настъплението на римляните на Балканския полуостров в края на първи век преди новата ера, бесите са изтласкани от традиционните им поселения. Римският историк Плиний Стари /23-79г./ споменава техни селища между реките Струма и Места. В контекста на тези разсъждения споменаваме за изследванията на тракийските светилища по долината на река Ретиже, която стремглаво се впуска от гранитното сърцето на Пирин към река Места и за само по себе си святото място- Попово езеро.

Римската епоха в котловината между трите планини остава в историята с изграждането на здрави каменни предпланински пътища, римски бани край горещите извори, с Никополис ад Нестум – градът на победата край Места, с проникването на християнството.

Християнството в долината на Места и Марица се основава с „благовестническото“ пътуване на апостол Павел през 54г. В Разложката котловина могат да се посетят руините на ранно християнските храмове: „Св. Никола“ /между Банско и Добринище/, „Св. Иван“, „Св. Георги“ и „Шипотско“ в Банско, църквите в античния град Никополис ад Нестум край Гърмен.

Земите между планините Пирин, Рила и Родопите става част от българската държава при наследниците на кан Крум през средата на IX век, когато най-вероятно местните хора са вече трайно християнизирани. От Средновековието са известни останките на няколко поселения около Добринище, оформени около християнски храмове: Гумнище; Дренето  с останки от църква Св. Никола“; Доматарско; Бельдо с останки от църквата „Св. Спас“; Косолдо с останки от църквата „Св. Марина“.

В писмени източници за първи път се споменава селището Добринище под формата Добринища, Добронище в османските данъчни регистри от първата половина на XVIIв. Селището е с променлив брой на населението и въпреки насилствените помохамеданчвания, прирастът бил положителен. От тогава са известни редица добринишки фамилии, съществуващи и до днес: Топузови, Панчови, Пумпалови, Върдаринкови, Русини, Власеви, Шопови, Дамянови, Галчови, Симидчиеви, Бачеви, Дръменови, Каферинови, Попадийни, Парапунови, Мунини, Джолеви, Пчелини и др. Българите съжителстват и с други етнически и религиозни общности: мюсюлмани, цигани, гърци като така Добринище се очертава като типично пъстро селце от Балканите.

През XVIIв. Добринище започва да се замогва. Традиционен поминък на хората било скотовъдството. Лятото стадата с над 500 овце и кози пасели из тучните пирински ливади, а когато зимата почуквала на вратата, те слизали към Егейско море. Обработваемата земя била малко и мъжете често напускали сезонно родното място, за да работят в богатото Серско и Драмско поле. Опознавайки балканските пътища сред добринищени се появили първите търговци. През 1762г. Паисий Хилендарски, роден в Банско, написва прочутата „История славянобългарска“, поставила началото на българската пробуда, на желанието за просвета, еманципация и самочувствие не само сред балканските народи, но и по-далеч.

Църквата като средище на българщината се оказва в центъра на обществения живот. Възраждането на българския дух намира израз в желанието за построяването на нов храм- величествен, светъл и живописен. Добринищени са в тон с повелята на времето и през 1835г. започват строителството на църквата „Св. Св. Петър и Павел“. Следващото поколение родолюбци се заемат с организиране на образованието и просветата в родното място. Това става около 1858г. Първите учители са занаятчии и свещеници. Сред тях са обущарят Спас Бонкин, поп Цветко, поп Михаил. Идват даскали и от съседните селища, като тяхната заплата се давала от местната община.

Задушаващото турско тегло и жаждата за свобода ражда героите на Добринище

Борец за свобода

Хората от Добринище, които обричат живота си на България не са никак малко. Не бихме могли да ги изброим тук- това вече е направено от добринишкия краевед Тодор Петлов в неговата книга „Добринище“. Истина е, че в пожара на въстания и войни Добринище има трагична участ: многократно подпалвано и сривано със земята, дало многобройни мирни жертви, но отново въздигащо се от пепелта. Последният погром е по време на злополучната Междусъюзническа война през 1913г., когато гръцките войски влизат в селото, опожаряват къщите и дори посягат на светинята- старата църква „Успение Богородично“, от която оцелява като по чудо само иконата на Света Богородица Вратарица. Свидетелство за това е вградена плоча в апсидата, която е запазена.

Писано е и се знае за Григор Костов Мацин, участник в четите на Христо Ботев и Филип Тотю.  Известен факт е, че при Втората обиколка из България Васил Левски основава таен революционен комитет в Разложката котловина, в Мехомия, в къщата на Кипре Максев през лятото на 1869г. Основателите са интелигентни, смели и дейни мъже, които за кратко време създават мрежа от съзаклятници в цялата околност. В Добринище комитетските работи се организират от Кузман Поптомов, Йоте Прътев, Георги Темелков, Лазар Проданов.  В подготовката на Априлското въстание котловината е включена в Четвърти Панагюрски революционен окръг.  Въстаническата вълна от пролетта на 1876г. по ред причини не достига Разлога, но за сериозността на комитетските дела и отдадеността на местните хора говорят последващите събития:

  • Руско-турската освободителна война /1877-1878/ и организиране на българското опълчение, в което се включва Георги Темелков и други добринищени. Той е един от бранителите на Самарското знаме в Шипченската епопея. Паметна плоча на Георги Темелков е поставена днес в градския парк.
  • Кресненско- Разложкото въстание от 1878г. като протест срещу решенията на Берлинския конгрес и оставянето на Македония и Одринска Тракия в рамките на Османската империя.
  • Борбите срещу гръцките владици, за църковна независимост и включването на долината на Места към диоцеза на Българската екзархия.
  • Илинденско- Преображенско- Кръстовденското въстание от 1903г.
  • Създаването на комитет на ВМРО от Гоце Делчев
  • Балканските войни /1912-1913/ и Първата световна война /1914-1918/

В Добринище функционира музейна сбирка в родната къща на Иван Козарев. В нея интересни са автентичните народни носии, богатите архиви за образованието и участието в националното освободително движение на  местните хора. Историята на Добринище е частица от историята на България.

Забележителности в Добринище

 Туристическият информационен център на Добринище се намира в центъра на градчето в сградата на читалището.

Това което оцелява и пребъдва през вековете са духовните достижения, моралната стойност и нравствената чистота. Изключително постижение за добринищени е построяването на църквата „Св. Св. ап. Петър и Павел“ през 1835г. Както всички храмове от възрожденската епоха, тя се отличава със своя изчистен силует и пъстра декоративност от вътре. Тя показва богатата българска душевност- тънкия усет към красивото, към хармонията на цветовете, копнежът към свободата и надеждата за бъдеще с безоблачни синева. Сградата е с големи размери и нейното построяване е струвало много труд и средства на местната общност. Тя е дълга 22м., широка 17,60м. и висока 5,40м. Дебелината на стените е 80см. Олтарната апсида е с широчина 3,60м. и височина 9,60м. Църквата е построена от неизвестен по потекло майстор, оставил скромно само името си на мраморна плоча над южния вход- Уста Георги. Там се разчитат и имената на „божите раби Тодор и Лазар Ергини“. На втора мраморна плоча  с надпис 1865г. са увековечени имената на дарителите: Юван, Саватина, Петре, съпруга Тодора, Марта, Павло Гюрчеин.

Църква Добринище

В храма се намира ценна реликва- ажурни олтарни двери от старата църква на Рилския манастир. Иконите са дело на Тома Вишанов Молера и неговия син Димитър. Едни от най-забележителните творби на Тома Вишанов, които днес се намират в Постоянната иконна изложба на Банската художествена школа /в Банско/, идват именно от добринишката църква. Това са отличаващите се със своето художествено майсторство и живопис икони: „Кръщение Христово“, „Св. Йоан Кръстител“ и „Христос Благославящ“. Олтарните икони в църквата са на сина на Тома- Димитър. Тук е намира и иконата „Св. Богородица Вратарица“,  оцеляла след пожара от 1913г. в старата църква „Успение Богородично“.

Храмовият празник е на 29 юни.

Църквата „Успение Богородично“ е в квартал Бунаре. Близо е до „Св.Св. ап. Петър и Павел“. Изградена е върху средновековни основи. В момента е напълно реставрирана, с нов олтар, икони и стенописи. Не е отворена постоянно.

  • Други забележителности са църквата „Св.Св. Козма и Дамян“ на изхода от градчето в посока хижа Гоце Делчев, паметникът на Иван Козарев, големият парк на градската баня, талисманът на града- мечокът Пиринчо в парка срещу читалището, Старият рибарник на река Десилица, Бреговете на река Десилица.

Празничен и фестивален календар на Добринище

Площад Добринище

Добринище 001

  • 6 май- Гергьовден, когато в отделните махали на градчето се извършва ритуала топене на китки, след което облечени в най-красивото редило- народни носии, всички се отправят към площада за голямо гергьовско хоро;
  • 24 юни – Първи национален танцов фестивал АЗАТ 2023;
  • 29 юни- Петровден, храмов празник на църквата „Св.Св. ап. Петър и Павел“
  • 1 юли 1 септември- „Добринишко лято“- традиционен фестивал на самодейните състави, всяка събота на площада през летния сезон;
  • 15 август- Успение Богородично, храмов празник на църквата „Успение на Пресвета Богородица“;
  • 8 септември- Рождество Богородично- Храмово празник на църквата в Обидимското манастирче;
  • 16 септември- „Шарена стомна“- Международен фестивал на танцовите клубове от България и балканските страни ;
  • 22 септември – Ден на град Добринище.

Природа и планина

Най-голямата ценност на Добринище е минералната вода. В града функционира минерална баня, построена през 1934г. над каптирания топъл извор. Изградени са женско и мъжко отделение, всяко от които с дълбок басейн- топило. Отделно се предлагат индивидуални вани, които се пълнят на момента от извора. Пред балнеолечебницата има чешма, от която можете да си налеете вода. Нейните лековити качества са насочени към проблеми на стомаха, жлъчни болести, язва.

Река Добринище
dav

По край река Десилица в близост до града в посока град Гоце Делчев е известния сребърен извор. Веднага ще познаете мястото от постоянното присъствие на хора, които си наливат вода.

Добринище е известно със своите рибарници за прясна пъстърва. Можете да посетите стария рибарник на Иван Козарев или рибния ресторант край хижа Гоце Делчев.

Добринище е основен изходен пункт за парков район Безбог на Национален парк Пирин. От Добринище по хубав асфалтов път с дължина 12км. се стига до хижа Гоце Делчев. В близост до нея е поставен голям гранитен камък с възпоменателен надпис за войводата и апостола на свободата- Гоце Делчев. Каменна чешма с вкусна и бистра планинска вода приканва посетителите да си налеят вода за из път, да помислят за природата и да забравят за ненужно бутилираната в пластмаса минерална вода.

Седалковият лифт от хижа Гоце Делчев до хижа Безбог работи през летния сезон от 8:30ч. до 16:30ч. Билетите са с цена:

Еднопосочен билет /в лева/ Двупосочен билет

/в лева/

Възрастни 15 25
Деца от 4 до 12г. 10 15
Група възрастни над 20 човека 13 22
Група деца над 20 човека 8 13
Инвалиди 1 1

Лифт Добринище