Водата е сред природните богатства високо ценени от най-дълбока древност. Тя се свързва с религиозни и лечебни практики от край време. Както в миналото, така и днес хората по света с основание вярват в нейната сила. Най-старите археологически доказателства за специалния интерес към водата датират от далечната бронзова епоха /IV-II хилядолетие преди Христа/. В културата на Средиземноморието първите бани са открити в дворцовия комплекс Кносос на остров Крит. Известни са от това време и луксозните вани от алабастър, изкопани в Акротири на о-в Санторини. Елините смятали естествените извори за благословени от боговете. Не е случайно, че най-известното прорицалище през Античността – храмът на Аполон в Делфи се намирало край горещ извор. „Серангеум“ е първият познат гръцки термин за баня.
SPA – „Sanitas Per Aquam“ – „ЗДРАВЕ ЧРЕЗ ВОДА“
Римляните, възползвайки се от постиженията на елините, развиват до най-висока степен идеята за баните, като ги превръщат в сфера не просто за къпане, а и за общуване. В столицата Рим функционирали над 800 бани, които били свободни за посещаване от всички социални слоеве. Водата в термите идвала благодарение на построените акведукти, а затоплянето и се осъществявало със специална система „хипокауст“ под пода на помещенията. Забележителни като комплекси и инженерни съоръжения били баните на императорите Каракала и Диоклециан.
Римският император Каракала се отличавал с жесток нрав, не много ум, но в комбинация с издръжливостта на обикновен войн. Историята не се изказва ласкаво за него, но грандиозните терми, които изгражда на средищно място в Рим са негов паметен знак. Термите на Каракала са построени през 212-216г. сред пищни със своята зеленина градини. Сградата, облицована с мрамор и мозаечни подове, впечатлявала с размерите си, видими и до днес: 225 на 185м. и височина 38,5м. Баните се ползвали с изключителна популярност до нашествието на варварите готи, които унищожили акведукта, който ги снабдявал с безценната вода. Днес впечатляващите руини представляват най-голямата концертна сцена в света с дължина 22 метра и окръжност побираща 8000 души.
Термите на Диоклециан надминават по своите размери и пищност тези на Каракала. Те са построени между 298 и 306г. върху площ от 13 000кв.м. Просторният комплекс включвал фонтани, павилиони, библиотеки, гимнастически и заседателни зали. Самите бани били централно разположени, състоящи се от помещения с различни температури и функции, дали идеите за съвременните СПА центрове. Забележителен е бил техният капацитет: 3000 посетители едновременно.
Първата стъпка към СПА удоволствията бил тепидариума, отличаващ се с приятна температура на въздуха, където тялото се изтривало добре, след което римляните се потапяли в малък топъл басейн за почивка. Следвал калдариума– най-горещото помещение в комплекса, характеризиращо се с висока влажност на въздуха. Често той се състоял от няколко свързани зони, включващи последователно горещ басейн и леден фонтан. Съвременната парна баня се доближава до идеята на тепидариума. Другите помещения били: лакониум /сауна/ и фригидаруим /басейн с хладка вода/. След всичко това освежени и отпочинали римляните се отправяли към занимания в библиотеките и в залите за общуване. През Ренесанса на територията на термите са изградени базилики, а през 20 век Римския градски музей. Популярната жп гара Терми, също лежи върху неговите основи.
С разширението на Римската империя концепцията на римските терми се разпростира на три континента: Европа, Азия и Северна Африка. Така се поставят основите на популярните и до днес термални центрове: Екс и Виши във Франция, Бат и Бъкстон в Англия, Аахен и Висбаден в Германия, Баден в Австрия, Аквиникум- днешна Будапеща в Унгария.
Римските терми в България
Земите на траките стават част от огромната Римска империя през първи век. В България Улпия Пауталия е римското име на Кюстендил, известен като място за лечение и възстановяване на римските пълководци. Диоклецианополис е днешна Хисаря, Медека е днешен Вършец, Анхиало е Поморие. Сред най-големите римски градове с терми на нашата територия са: Сердика /София/, Рациария /на 25км. от Видин/, Одесос /Варна/, Тримонциум /Пловдив/ и др.
През Средновековието римските бани прекратяват своето съществуване.
През 1326 г. Колин ле Лоуп, фабрикант на железни изделия от Лиеж, Белгия открил водни извори съдържащи желязо в град Спа, Белгия. Около тези извори израснал известния здравен курорт Бат както и термина „спа“, който се отнасял за който и да е здравен курорт, намиращ се до естествени извори. По време на този период отделни извори се асоциирали с определена болест от които хората могат да се възползват при лечение.
През 17 в. придобили популярност спа центровете: Карлсбад в Бохемия, Скарбъроу в Англия, а по-късно Бат в Англия. Съвременната медицина се активира по въпроса за лечебните качества на минералните води, което дало тласък на балнеотуризма и чистота на градската среда в Европа. През 19 век започва научното изследване на различни лечебни практики с минерална вода и създаването на специални режими и графици в СПА центровете на стария континент.
Развитието на СПА бизнеса през 20 век върви ръка за ръка с концепцията за здравословно хранене и диети, с гимнастика и различни упражнения. В редица европейски държави лекуването в СПА центрове се превръща във важна социална политика.
България през миналия век върви в модерната посока
Изследвани са минералният състав и лечебните качества на многобройните минерални извори в страната. Дългият списък включва 50 балнеологични курорта с над 225 находища с минерална вода. От тях 148 извора се намират в Южна България и 77 в Северна България. Повечето минерални извори са с топла вода, но има и с гореща и студена.
Басейните в СПА център Онсен в хотел Русковец са с минерална вода от собствен извор с температура до 30 градуса!
Най-популярните СПА дестинации в България са вече споменатите наследници на термите от Римско време, чиято устойчивост във времето се дължи на свързването на балнеотуризма с културния туризъм и чистата природна среда.
Днес интересите в СПА индустрията се обединяват от Български съюз по балнеология и СПА туризъм.
