Националните паркове в България

На въпроса колко са планините в родината ни, мнозина ще се зачудят. Всъщност според известен планинарски списък, те са четиридесет и две. Сред тях на величествен пиедестал са трите национални парка: Рила, Пирин и Централен Балкан. Общата им площ е 193 049ха, като така те се нареждат сред най-големите и ценни защитени територии в Европа.

Националните паркове се управляват от Дирекции, подчинени на Министерство на околната среда и водите. Тяхната цел е да съхраняват уникалното природно богатство и естествените екосистеми, убежище на редки растения и животни.

Национален парк Рила

Национален парк Рила е най-големият национален парк в България и получава своя защитен статут през 1992г.  Площта му е 81 046 ха като обхваща централните и най-високи части на Рила. Управлението на парка се намира в Благоевград.

Неговата територия е разделена на девет участъка със съответни оперативни точки в селищата: Благоевград, Белица, Якоруда, Белово, Костенец, Боровец, Бели Искър, Говедарци и Дупница. Най-високият връх е Мусала /2925мнв/, 120 са бистрите планински езера.

По-голяма част от територия на парка е покрита с вековни смърчови гори, бяла мура и бял бор. От установените в Рила висши растения 57 са ендемити, 141 са видовете лечебни растения.

Национален парк Рила се обитава от 2934 вида от безгръбначните и 172 вида от гръбначните животни, 99 са видовете птици, 121 са гръбначните животни, вписани в българската Червена книга, 20 вида земноводни и влечуги.

От Рила извират пълноводни и дълги реки: Марица, Искър и Места. Не случайно името на планината произхожда от тракийката дума „роула“, което означава много вода.

В Национален парк Рила попадат резерватите „Парангалица“, „Централен рилски резерват“ и „Скакавица“.

Символ на парка е дивата коза.

Национален парк Централен Балкан

Обхваща най-високите части на Старопланинския масив. Простира се на площ от 71 669,5 ха. Дирекцията на Националния парк е в град Габрово като целта на нейната работа е да опазва и поддържа естествената среда, биологичното разнообразие и дивата природа, като и да предоставя необходимите възможности за научни и образователна дейности, да подкрепя природосъобразния поминък на местните хора и устойчивия туризъм. Територията на Национален парк Централен Балкан е разделена на седем участъка с офиси в добре известни исторически градчета: Троян, Тъжа, Рибарица, Стойките, Карлово, Калофер и Клисура. В парка има седем резервата: „Боатин“, „Царичина“, „Джендема“, „Стенето“, „Стара река“, „Козя стена“, „Северен Джендем“, „Пеещи скали“ и „Соколна“.

Символ на Национален парк Централен Балкан е мечката.

Национален парк Пирин

Величествената планина е обект на специална защита още от 1962г. , когато най-високите и части се включват в народен парк Вихрен. През 1974г. защитената територия е увеличена, а името се променя на Народен парк Пирин. През 1998г. народният парк получава статут на национален като се включва в списъка на Световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО. Дирекцията на парка се помещава в град Банско.

Площта на националния парк е 40 332 ха. Територията е разделена на пет участъка: „Вихрен“ /с офис в Банско/, „Каменица“ /с офис Сандански/, „Синаница“ /с офис в Кресна/, „Безбог“ /с офис в Добринище/  и „Байови дупки“ /с офис в Разлог/.

Структурата на Национален парк Пирин включва пет типа ландшафти в зависимост от природните компоненти: скали, релеф, атмосферен въздух, климат, води, почви растителност и животински свят. Те биват: горски ландшафти, скални, езерни, антропогенни, водни. Първенецът на планината е връх Вихрен /2915мнв/. От скалистите върхове до долините, планината е набраздена от тридесет и пет големи и малки циркуси със 180 бистри езера с ледников произход. По карстовите ръбове на върховете растителността е оскъдна, но това е царството на дивата коза и на невероятно красивия еделвайс.

Пирин се характеризира с изключително биоразнообразие. Тук са установени 1300 вида висши растения, от които 18 са пирински ендемити. Открити са 229 вида гръбначни животни- 6 вида риби,  8 вида земноводни, 11 вида влечуги, 159 вида птици и 45 вида бозайници.

В Пирин са обявени резерватите: Байови дупки- Джинджирица /с площ 2873 ха/, разположен между върховете Пирин и Бански суходол и Юлен /с площ 3156 ха/, обхващащ връх Конарево и езерните комплекси: Василшки, Типицки, Стражи, Полежански и Дисилишки езера.

Символ на Национален парк Пирин е орела. Това не е случайно. От една страна скалният орел, който е на изчезване в България все още гнезди в скалните масиви на планината, а от друга- линията, която описва на хоризонта планинският масив над Банско, напомня орел с разперени крила.

Планини и хора

Наред с безценното си богатство, планината е и за хората, които векове наред намират подслон, закрила, храна и вдъхновение в прегръдката и. За тази цел под егидата на ЮНЕСКО още през 1970г. се поставя начало на изграждане на  световна мрежа от биосферни резервати като примери за  хармонично съжителство между природата и човека.

Биосферните резервати са сухоземни или крайбрежни екосистеми, където опазването на биоразнообразието се съчетава с устойчивото използване на природните дадености от човека. Всеки биосферен резерват съчетава в себе си три основни функции:

1. Съхраняване на ландшафтите, екосистемите, видовото и генетично разнообразие;
2. Насърчаване на икономическото и човешко развитие и стремеж към запазване на културната идентичност и природната специфика на територията;
3. Осигуряване на подкрепа за природозащитни проекти и обучение, обмяна на опит, научни изследвания, мониторинг и др.

Биосферните резервати в България са 16. От тях 7 са част от националните паркове, а именно:

За да се осъществи тази естествена връзка между човека и природата, биосферните резервати имат съответно зониране:

• Сърцевина: с най-висок природозащитен статут, със забрана на човешка намеса, специален район за научна работа и мониторинг;
• Буферна зона: съчетаване на научна работа, образователни дейности, обучени, рекреационни дейности, туризъм с висока отговорност и устойчиво използване на природните ресурси
• Преходна /външна/ зона: отличава се със селскостопанска дейност, многообразни форми на използване на природните ресурси, туризъм. Тук са разположени и селищата. Тя е с важно значение за икономическото и социално развитие на региона.

Добри практики, съчетаващи природа, култура и екотуризъм в близост до Русковец:

Това са места, където хората са съхранили чувството на уважение и преклонение към природата. Без да знаят подробности за биосферните резервати, местните общности са успели да намерят начин за разумно използване и опазване на природните ресурси, като така най-силно се доближават до идеята за истински функциониращ биосферен резерват.

• Село Добърско, където са изградени еко пътеките : „По пътя на рилската иглика“, „Пътека на глухаря“, „Водопад Щракалото- „Св. Богородица“- Антична римска пещ“; Забележителната късносредновековна църква „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, възрожденската църква „Сретение Господне“, песните на Добърските баби и запазените сватбени ритуали;
• Село Горно Драглище: занаятчийското ателие „При Дешка“ с вкусните местни гозби и стари традиции;
• Село Бачево: запазените традиции на отглеждането на коне, кушиите на Тодоровден и Гергьовден, райските гори на Перивол, курбанът в църквата „Св. Димитър“ на 26 октомври, кулинарните уроци за разточване на баница и направата на шупла
• Град Белица – Паркът за танцуващи мечки

Резервати

Резерватите са удивителни места, недокоснати от човешка ръка. Комплекс Русковец Ски & Спа 4* е разположен в котловина между Рила и Пирин. Това удобно местоположение ще се понрави на планинарите и на хората, чието любимо занимание е да наблюдават и изучават ботаническото и дендрологично разнообразие, красотата на пеперудите, естествения живот без самочувствието, че човекът е „венец“ на природата.

• Баюви дупки- Джиндежрица– подходът към него е от района Бетеловото в посока хижа Яворов. Дирекция Национален парк Пирин е изградила интересни еко пътеки в буферната зона като: „Гнездото на орела“, „Бърлогата на мечката“, „Пътеката на дивата коза“, „Царството на еделвайса“, Хайдушката поляна“. Резерватът опазва уникалните мурови гори и голям брой реликтни растения
• Юлен– резерватът се разгръща около руслото на река Демяница, с подход от Банско и Добирнище. Отличава се с гъсти и непроходими гори, красиви езера, потайни места, заобиколени от непроходими клекове, където господар е кафявата мечка. В буферната зона е изградена еко пътеката „Демянишка река разказва“. Може да бъде посетен нововъзстановения параклис „Св. Теодор“ в местността Тодорова орница.
• Ореляк– най-високият връх в Южен Пирин, известен със старата телевизионна кула. Достъпен е от забележителното село Делчево, скрито високо в пиринската снага. Посоката е към град Гоце Делчев. Обект на опазване и защита са еталонни първични букови гори, беломурови гори, специфична флора с ограничено разпространение в страната, защитени видове растения. На Гергьовден все още е запазен ритуала на гергьовските люлки, преметнати на удивителни стари дървета.
• Али Ботуш– в планината Славянка. Посоката е към град Гоце Делечв, изходните точки са от самобитните села: Голешово, Нова Ловча и Парил. Резерватът опазва най-голямото находище на черна мура и рядка скална планинска растителност, многобройни медитерански и субмедитерански балкански ендемични и реликтни видове.
• Конгура- в планината Беласица. Посоката е към Петрич. Конгура е най-високият връх и гранична зона на България. Пътеката е лека и приятна, започваща от хижа Беласица. Тук са единствените запазени естествени горски екосистеми от питомен кестен и бук, както и местообитания на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове. Есенните месеци в района са топли, а местните хора организират кулинарен кестенов фестивал в село Коларово.
• Парангалица- в Рила. Достъпно от село Бистрица. Опазват се вековни девствени смърчови гори, изключително ценни първични екосистеми от ела и бял бор, богатство на тревни и храстови високопланински асоциации, богат животински свят.
• Риломанастирската гора- Първични горски екосистеми от иглолистни и смесени елови и букови гори, находища на редки и застрашени от изчезване видове.

България има своята забележителна природа с неповторими картини на планини, котловини, хълмисти земи, долини и ширнали се нивя, на  реки, които забързани или с достойнство преминават през потока на времето.  Само трябват очи, които да я видят, сърце, което да я обича и сила, която да я пази!