Българският фолклор е най-ценното културно богатство, което прославя страната ни по широкия свят. Уникалните песни, танци, устно творчество и традиции, носят в себе си историята на времето и са съхранили българщината.
Още по-интересен факт е, че на неголямата територия на нашата страна са събрани цели шест фолклорни области, всяка от които се отличава със своите характерни особености. По-запознатите със сигурност знаят, че шестте фолклорни области в България са Шопска, Тракийска, Родопска, Пиринска, Добруджанска и Северняшка.
Има много какво да се разкаже за всяка една от тях – за танците, за песните и носиите, характерни за всяка област, но в днешната статия ще насочим вниманието ви към Пиринската фолклорна област и магията и красотата, които тя носи. Ако ви е любопитно да научите повече, прочетете следващите редове.
Накратко за Пиринската фолклорна област
Тя получава наименованието си от едноименната българска планина. Смята се, че произхода на името Пирин идва от името на върховното славянско божество Перун. Историите, запазени за него, разказват, че Перун е бог на мълниите и бурите, които закрилял добрите хора, а лошите наказвал строго.
Пиринската фолклорна област условно се простира в югозападната част на България, като обхваща градовете Благоевград, Разлог и Банско, Гоце Делчев, Сандански, Петрич. Тя граничи с Шопската, Родопската области, а също и със съседните Македония и Гърция. Затова фолклорът в Пиринския край до известна степен е повлиян от останалите области и някои сходни елементи могат да бъдат открити.
Пиринската фолклорна област и нейните чудни народни песни
Една от най-характерните особености на народните песни от Пиринската етнографска област – това е пеенето на два гласа. Певицата запява песента, а още няколко припяват на втори равен глас, известен като “исо”. На някои места песните се изпълняват с т.нар. “ацане” – издаване на звуци наподобяващи хълцане, цвилене и изненадващи провиквания.
И до днес са запазени и се пеят песни, изпълнявани на сватби, седенки или по време на специални обичаи. Уникални са и мъжките двугласови песни с революционни текстове от банскалийския район.
Традиционните за пиринския край музикални инструменти съвсем логично допълват характерния начин на изпълнение на фолклорните песни. Сред типичните инструменти ще забележите тамбура, джура гайда, зурна и тъпан.
Особености на пиринските народни танци
Пиринските народни танци са силно повлияни от шопските и родопските и са много малко запазените в чисто пирински стил. Затова и те се открояват със своето разнообразие и богатство от движения. Женските хора са в умерен ритъм, като най-популярният хват е ръце свити в лакът. Мъжките народни хора пък започват с бавно темпо, което във хода танца се забързва. Наблюдават се доста подскоци и пружинки. Сред най-популярните хора от този край са: Огражданско, Македонско, Мелнишко, Тежкото, Старо банско, Струмско, Малешевско, Гинка, Джангурица и др.
Пиринските народни носии
Пиринските носии са изключително красиви и открояващи се. Женските носии са от саячени, като включват риза, сая, вълнен пояс, тясна дълга престилка, различни накити, забрадка, дебели шарени чорапи, цървули.
Мъжката носия е белодрешна и прилепнала към тялото. Тя включва бяла риза, тесни крачоли от прикачени с връв или ремък към поясната част, къс вълнен елек, червен вълнен пояс, чорапи, цървули, черен калпак.
Със сигурност може да обобщим, че пиринският край е събрал в себе си изключително ценно културно наследство. Струва си да посетите района и да усетите магията на пиринските песни и танци. А докато сте тук, не забравяйте да се насладите и на вкусни традиционни ястия от пиринския край: https://ruskovets.com/tradicionni-bulgarski-yastiya-kakvo-da-opitame-ot-banskata-kuhnya/.
